Освен поликлинично обслужване, тук се извършват и всички видове гастроентерологични процедури за диагностициране и лечение чрез ендоскопия. С цел диагностициране в горния гастроинтестинален тракт се прилага езофагогастродуоденоскопията, за изследване на жлъчните пътища и панкреаса - ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография, а за изследване на дебелото черво се извършва колоноскопия и ректосигмоидоскопия. Чернодробната биопсия (пункция) е друга процедура, която се прилага с цел диагностициране.
Лечебните ни процедури са доста разнообразни. Чужди тела се изваждат от езофагуса, стомаха и ректума чрез ендоскопия. Настъпилите поради различни причини стеснявания на езофагуса и най-вече доброкачествените фибротични стеснявания се дилатират с помощта на свещ и балон. А при малигнени стеснявания на езофагуса се осигурява палиация чрез прилагане на стент. При кървене от варици, което се появява като усложнение при пациенти с цироза, се прилага склеротерапия и банд-лигиране. При пациенти, които дългосрочно се нуждаят от ентерално хранене се прилага перкутанна ендоскопска гастрономия. При наличие на източници на кървене с различен произход в горната и долната част на гастроинтестиналния тракт се предприема интервенция с цел спиране на кървенето. Полипите в колона се отстраняват чрез полипектомия. Камъните в билиарната система и канала на панкреаса се изваждат с помощта на балон и мрежичка след прилагане сфинктеромия на папилата. При стеснявания на билиарната система, дължащи се на малигнитет се поставя стент за осигуряване на жлъчния поток.
Какво представлява заболяването гастроезофагеален рефлукс?
Гастроезофагеалният рефлукс е състояние, при което стомашното съдържимо (стомашната киселина) по патологичен начин се връща от стомаха в езофагуса (хранопровода). Пациентите се оплакват от парене зад гръдния кош. Понякога освен паренето в задната част на хранопровода се наблюдава и връщане на храна и горчива течност в устата. Езофагеалният рефлукс най-често се проявява след хранене. Гастроезофагеалният рефлукс се среща често, както по света, така и у нас. Проведено в страната проучване показва, че заболяването гастроезофагеален рефлукс се установява при 20% от хората.
Какви са причините?
Симптомите (находките) на заболяването гастроезофагеален рефлукс се дължат на продължителен контакт на хранопровода с голямо количество киселинно стомашно съдържимо. Продължителният контакт на киселинното стомашно съдържимо с хранопровода го уврежда, което предизвика чувство за парене. В нормалния случай в долния край на хранопровода е разположена наподобяваща клапа мускулна структура, наречена долен езофагиален сфинктер. Тази структура възпрепятства връщането на киселина в хранопровода и я задържа в стомаха. При наличието на рефлукс този сфинктер се разхлабва през кратки интервали от време и киселинното стомашно съдържимо се връща обратно в хранопровода.
Какви тестове се използват за диагностициране?
При поставяне на диагноза (гастроезофагеален) рефлукс вашият доктор може да поиска да направи някои тестове, за да установи дали находките наистина се дължат на рефлукс и дали са се развили усложнения.
Рентгенография на хранопровода, стомаха и дванайсетопръстника с бариева каша: това е изследване, при което пациентът поглъща бариева каша, а радиологът чрез флороскопия проследвява движението й във хранопровода и стомаха.
Гастроскопия: Ендоскопът представлява гъвкава тръбичка със светещ накрайник. Чрез въвеждането на тази тръбичка през устата в езофагуса и стомаха се изследва хранопровода. Тази процедура са осъществява след седатиране на пациента.
Езофагусна манометрия и pH-метрия. При това изследване въведена през носа много тънка, гъвкава тръбичка минава през хранопровода и достига до стомаха, където се извършва измерване на налягането и количеството на връщащата се обратно киселина.
Какви са усложненията?
Ако не се лекува рефлуксът може да предизвика сериозни усложнения. Например може да предизвика редица изменения в хранопровода като стесняване, кървене и мукозна преканцероза. Симптомите, които следва да бъдат сигнал за вас и доктора ви са следните:
Затруднено преглъщане
Кървене
Задушаване, кашлица, пресипване
Загуба на килограми
Каква е целта на лечението?
Премахване на симптомите
Лечение на възпалението на хранопровода (езофагит)
Предотвратяване на рецидивиращ езофагит и усложнения.
При много пациенти гастроезофагеалният рефлукс е хронично заболяване. Лечението има за цел намаляване на количеството киселина, която се връща от стомаха.
Как се лекува гадтроезофагиалният рефлукс?
При много пациенти появата на киселини се контролира чрез промяна в начина на живот и приемане на медикаменти.
Какви промени в начина на живот следва да предприемат пациентите?
Пациентите с това заболяване следва да откажат цигарите. Тютюнът уврежда предпазните механизми, които балансират киселинността. Той предизвиква увеличено производство на киселина и отпускане на мускулите, намиращи се между хранопровода и стомаха, което води до поява на киселинен рефлукс.
Да избягват консумирането на газирани и киселинни напитки.
Да избягват храни и напитки, които предизвикват киселини – алкохол, шоколад, кофеин, кафе, чай, мазни и пикантни храни и домати. Препоръчително е намаляване на телесното тегло. Приемът на храна трябва да приключи най-малко 3 часа преди лягане. Спането на висока възглавница ще възпрепятства киселинния рефлукс през нощта. Пациентите следва да избягват носенето на стегнати колани и дрехи.
Какво е медикаментозното лечение?
Гастроезофагеалният рефлукс е заболяване с органична причина. Медикаментозното лечение е от голямо значение при невъзможност за овладяване на симптомите единствено с промяна в начина на живот. Потискащите киселините медикаменти подпомагат лечението като предпазват стомаха и намаляват киселинността в стомаха. Те се приемат по лекарско предписание . Медикаментите, наречени H2 блокери и инхибитори на протонната помпа в стомаха също следва да се приемат в предписаните от лекаря ви дози. При повечето пациенти чрез медикаментозно лечение се отстраняват симптомите на гастроезофагиалния рефлукс.
Има ли възможност за хирургично лечение?
Ако медикаментозното лечение не води до отшумяване на оплакванията на пациента или са налице усложнения като кървене, хранопровод на Барет или стесняване, може да се прибегне до прилагане на хирургични методи. Чрез хирургично лечение се възстановяват естествените бариери между хранопровода и стомаха, които предотвратяват появата на киселинен рефлукс.