Бъбречни трансплантации в Liv Hospital Турция

През 1954г в Бостън САЩ е извършена първата бъбречна трансплантация в света,  от Американския хирург проф. Д-р. Джоузеф Мъри. Пациента и донора са двама братя близнаци, тогава 23годишни. Благодарение на извършената бъбречна трансплантация, животът на пациента е удължен с 8години.

След подобряване състава на лекарствата , които се приемат във след трансплантационният период, т.нар. имуносупресии, същият лекар през 1962г извършва и първата бъбречна трансплантация между пациент и реципиент, които нямат кръвна връзка. Благодарение на успешните опити на проф. Мъри, започва една нова епоха в медицината, а подходът му в направлението бъбречни трансплантации, спасява стотици хиляди животи до ден днешен.

Турция е с успеваемост над 90% при бъбречните трансплантации. Годишно в Турция се извършват стотици трансплантации от трупен или жив донор. За чуждестранни пациенти се извършват само от жив донор, тъй като чужденци не могат да бъдат вписани в националната листа за чакащи.

Имам изключителното удоволствие днес  в моята рубрика „Живот за теб” да гостуват двама  от най-добрите трансплантолози в Турция, водещи на отделението по бъбречни трансплантации към Лив хоспиталВадистанбул.

Проф. Д-р Хасан Ташчъ извършва бъбречни трансплантации от 1986г (36г). След като завършва медицинското си образование и специализация като хирург през 1984г в Турция, специализира в още няколко  направления в Западна Европа. Първо в Англия, след което в Хамбург – Германия, Страсбург –Франция и Сан Фаранциско –САЩ.

Вторият ми гост е проф. Д-р ВолканТуучу – уролог и водещ на отделението по роботични бъбречни трансплантации към Лив хоспиталВадистанбул. Завършва медицинското си образование през 1997г специалност урология. Към днешна дата е извършил над 2500 роботични операции, като над 150 от тях са роботични бъбречни трансплантации, което го поставя на 2ро място в света по брой извършени роботични бъбречни трансплантации.
    
Добре дошли уважаеми проф. Д-р Хасан Ташчъ и професор Волкан Туучу. Знам, че и двмата сте с изключително натоварена програма, след малко и двамта влизате в операционната, затова Ви благодаря , че отделихте от ценното си време за да Ви представя и на моите пациенти от България. Започвам по същество.     

Какви методи се прилагат за извършване на бъбречни трансплантации във Вашето отделение?                                

Проф. Д-р Хасан Ташчъ: След като преминат предварителните предтрансплантационни изследвания ние всъщност имаме двама пациенти. Един донор и един реципиент. Трябва да посочим ясно, че донорът е напълно здрав човек. В операционната първо приeмаме донорът и чрез прилагане на лапароскопски метод с много малък разрез вземаме бъбрека, който трансплантираме  към нашият реципиент. Операцията за присаждане на бъбрека към реципиента можем  да осъществим по два метода. Единият метод, който прилагам аз е чрез т.нар. отворена операция с разрез около 10см, а проф. Д-р Волкан Туучу присажда бъбрека чрез роботична хирургия, където със значително по-малък отвор може да се присади бъбрека на реципиента.  Т.е. за присаждането е възможно да се приложат два различни метода.

Колко специалисти участват в пред трансплатационните изследвания и колко специалисти са във Вашия екип по трансплантации?

Проф. Д-р Хасан Ташчъ: По време на трансплантацията в екипа по трансплантации участват минимум  4 хирурга, нефролог,  2ма анестезиолога и медицинските сестри. В предтрансплантационните изследвания на пациента и донора обаче участват много повече специалисти. Ние правим много подробни прецизни предварителни изследвания особенно на донора, защото както знаете той трябва да е напълно здрав човек и трябва да минимизираме всякакви рискове относно неговото здравословно състояние след операцията. В предтрансплантационните изследвания участват наши колеги нефролози, кардиолози, психолози, гинеколог, уролог, специалист по белодробни заболявания, вътрешни болести, ендокринолози, правят се подробни изследвания скенери, Ядреномагнитен резонанс, кръв, урина, изпражнения изобщо всички системи в човешкия организъм,  трябва да бъдат прецизно изследвани. Общо около 20специалисти  от различни отделения вземат участие в подготовката и извършването на самата трансплантация.

Кога се налага да бъде извършена бъбречна трансплантация, кои заболявания могат да бъдат излекувани чрез бъбречна трансплантация?

Проф. Д-р Хсан Ташчъ: Това са пациентите, които страдат от хронична бъбречна недостатъчност. Има няколко етапа, в които се развива заболяването и в първите етапи то може да бъде контролирано и поддържано с медикаменти от нефролозите. Ако ациента достигне напреднала или последна степен на хронична бъбречна недостатъчност, когато вече бъбрека не може да прочисти токсичните елементи от кръвта и нивото на креатинина с повиши, това вече застрашава сериозно живота на пациента и ако не премине на диализа или не се извърши бъбречна трансплантация, той ще загуби живота си. Има два вида диализа единият вариянт е хемодиализа, при който директно се прочиства кръвта на пациента през вена, или перитониална диализа през перитона. Диализата ограничава живота на пациентите понеже те трябва три пъти седмично да са на диализа за по няколко часа. А когато един пациент се трансплантира след 10дневния престой в болницата сед самата трансплантация, той може да води един нормален и активен начин на живот.

Мерилин Хасанова: А диализата лекува ли бъбречна недостатъчност?Според мен диализата има много странични ефекти, вярно ли е това?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Разбира се, диализата в никакъв случай не е лечение. Това е вариант благодарение, на който пациента се поддържа жив. Този живот обаче никога не може да бъде пълноценен. Един човек, който е на диализа три пъти седмично и след всяка диализа има нужда от няколко часа почивка защото може да има проблем с кръвното, може да се чувства отпаднал. Следователно един човек, който е на диализа не може да работи, не може да се грижи за семейството си, не може да пътува свободно с близки и приятели, не може да бъде полезен за себе си и за обществото. В случай, че се трансплантира всички тези проблеми няма да съществуват в неговия живот.

Диализата има много странични ефекти, виждала съм пациенти, които са били по- дълги години на диализа и вече са получили увреждания на съдовете и други органи и реално от тук нататък не са годни за трансплантация.

Проф. Д-р Волкан Туучу: Точно така има ново проучване върху хора, които от 5г са на диализа и е установено, че след 5тата година половината от тях са загубили живота си. Т.е диализата не е добър вариант в дългосрочен план, тя може да бъде решение само за моментно поддържане живота на пациента.

Проф. Д-р Хасан Ташчъ: Проф. Волкан каза нещо много важно, което искам да кажа по друг начин.  Всяка година 10% от пациентите, които са на диализа  губят живота си. А един пациент, който е трансплантиран е със средна продължителност на живота, каквато е и на останалите хора.

Значи в крайна сметка аз разбирам, че единствения вариант за лечение на пациенти с ХБН е бъбречна трансплантация.

Проф. Д-р Волкан Туучу: Точно така.

За съжаление имам и пациенти деца, които страдат от ХБН. Вашето отделение извъшват ли се педиатрични бъбречни трансплантации?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Да, извършваме и педиатрични бъбречни трансплантации, там екипа е в малко по-различен състав, защото всички специалисти, които участват в предтрансплантационните изследвания и самата трансплантация, трябва да са със съответните педиатрични специалности. Това са детски нефролози, детски кардиолози и изобщо специалисти по детски болести. А проф. Волкан извършва техните трансплантации заедно с останалите педиатрични специалисти.

Знаете ли, че в България има и деца, които са на диализа? Аз много се натъжавам от това, понеже няма отделение по педиатрични бъбречни трансплантации в момента, някои деца са принудени да са на диализа. Но това е много тъжно и не трябва да бъде допускано, защотодокато един пациент е на диализа трябва да спазва много строга диета, не трябва да качва килограми и да поставим едно дете в такава ситуация е много тъжно. Може би понеже това се налага много рядко за нашата страна е трудно да поддържа толкова много специалистиза да има такова отделение, но аз искам да кажа на родителите на тези деца, че НЗОК покрива 100% разходите за извършване на бъбречни трансплантациина деца в Турция, така че ако има родители чиито дете е на диализа да се свържат с мен, за да помогна да подготвят документите си към НЗОК и да излекуват децата си. За щастие миналата година успях да помогна на няколко деца да се трансплантират в Турция. Те са здрави и щастливи, наравно с останалите деца.

Проф.Волкан спомняте ли си Бончо, който се трансплантираточно преди година, Вие го трансплантирахте и той сега е толкова щастлив, родителите му непрекъснато ми се обаждат и ми благодарят, че им помогнах. Бончо вече дори може да играе футбол, което беше най- голямата му мечта. Спомням си преди трасплантранция, колко тъжен и затворен в себе си беше слабичък, не искаше да се храни, а сега вече дори си има приятелка. Толкова много се промени за една година се превърна в едно красиво младо момче. Бъбречна недостатъчност  е една много тежка диагноза, но се радвам, че тези пациенти имат възможност за пълно излекуване. Турция е известна в цял свят с много висока успеваемост при бъбречните трансплантации. Какви са процентите на успеваемост при бъбречните трансплантации в Турция?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Нашето Министерството по  здравеопазване много стриктно контролира целият процес ежедневно. Успеваемостта се измерва по международни критерии, като най-важен е продължителността на живота на пециента след трансплантацията, в Турция ние сме с над 95% успеваемост.

Аз обаче бих искала да споделя и моите резултати като разбира се, имам предвид живота на пациентите, които аз съм насочила за трансплантация в Турция и тъй като всеки един от тях е в прекрасно здравословно състояние, бих могла да кажа, че резултата при нас е 100%. Дори сега се сещам за една пациентка, която също беше трансплантирана от проф. Волкан, а тя имаше една неуспешна трансплантация преди години и много се притеснявах за нея, но това младо момиче вече стана модел и живее в Италия. Много съм щастлива за нея.

Да поговорим малко за донорството български граждани не могат да бъдат включени в националната листа за чакащи на Република Търция. Съответнобългари, които желаят да се трансплантират в Турция трябва да имат донор за да бъде осъществена тяхната трансплантация. Според законите наТурция, кой може да стане донор на бъбрек?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Според закона пациента и донора трябва да имат роднинска връзка. Позволено е до 4то коляно всички роднини да могат да станат донори на близкия си. Съответно майка, баща, дете, братя, сестри, баба, дядо, вуйчо, леля и техните деца. Ако пациента е женен или омъжен роднините на неговия съпруг или съпруга до 4то коляно също могар да станат дарители за бъбрек. Освен тези случаи с роднинска връзка, може и близки приятели без роднинска връзка да станат донори, но там всяка една ситуация се оценява от етична комисия към МЗ. Това е позволен, защото в някои случаи, когато заболяването е генетично особено при поликистоза, то се проявява и при роднините, тогава няма кой да стане донор на болния.

Да това, наистина с етичната комисия е много добра възможност за пациента, също имам такива случай точно с поликистични бъбреци, съответно заболяването е налице и при роднините на пациента. Освен тази възможност обаче в Турция се извършват и кръстосани трансплантации. Кога се налага да се извърши кръстосана бъбречна трансплантация?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Кръстосаната трансплантация може да се извърши, в случаите, когато пациента и донора са съпруг и съпруга и нямат кръвна съвместимост помежду си, тогава ние комбинираме с друга двойка, които са също несъвместими помежду си. В тези случаи нашите имунолози, правят необходимите излседвания и определят кои двойки могат да се кръстосат. Имали сме случаи на двойна, тройна, четворна, дори и шесторна кръстоска. Това е наистина добра възможност за пациентите, защото прилагайки кръстосана трансплантация, намаляваме броя на пациентите на хемодиализа, които чакат за трупен донор. Когато правим кръстосана трансплантация, и двете двойки влизат в един и същ момент в операционната и двете трансплантации се извършват успоредно една с друга, за да гарантираме еднакви условия и за двете страни. Защото когато бъбрека се извади, той трябва максимално бързо да се присъди на реципиента.

А какви са изискванията от медицинска гледна точка за да стане един човек донор на своя близък?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Той трябва да е съвместим с кръвната група на реципиента. След това започват да се извършват предварителни изследвания, резултатите от които трябва да установят, че кандидат донорът е напълно здрав и няма никаккъв риск за неговото здраве, ако дари единият си бъбрек. Донор може да бъде лице, което е навършило 18г възраст, а горната граница не е фиксирана, тъй като понякога един 70г човек, може да е много по-здрав от 30-40годишни. Но всички кандидат донори над 60г възраст преминават през много по-голям брой предварителни изследвания, за да сме сигурни и в това, че и двата бъбрека на кандидат донора функционират много добре. В цял свят е прието, че един човек може да живее достатъчно добре и достатъчно дълго, дори и с един бъбрек.

Във Вашето отделение в Лив Хоспитал се извършват и роботични бъбречни трансплантации. Всички пациенти ли са подходящи за прилагане на роботична трансплантация? Проф.Волкан Вие сте с много сериозен опит в роботичните трансплантации и един от малкото специалисти по света, който използва успешно робота при трансплантация. Защо предпочитате да изполлзвате робот при трансплантациите?

Проф. Д-р Волкан Туучу: Знаете, че аз съм уролог, започнах да използвам робота първо при онко-урологичните операции, вече съм извършил над 2500 роботични операции, над 150 от тях са бъбречни трансплантации и съм а второ място в света след моя учител по брой извършени бъбречни трансплантации.

Извинявам се че Ви прекъснах, но искам да разбера предимствата на роботичните трансплантации, понеже в България не се извършват  такива, аз много искам някой от моите пациенти да получи възможност за роботична трансплантация.

Проф. Д-р Волкан Туучу: Технологиите ни дават огромни предимства и аз искам да прилагам най-добрия вариант за лечение на моите пациенти. Преди, когато звършвах трансплантации по стандартния отворен метод, правех голям разрез на кожата за да имам добра вдимост при присаждане на бъбрека, използвах хирургически инструмент за да задържа отворена тази част и да придървам настрани мускулатурата. Пациента стои в това положение около 2 часа, разбира се това създава една травма на участъка. След операцията това се зашива и отнема време за да се възстанови, но знаете че пациента започва сериозен прием на имуносупресиви още преди трансплантацията, и това подтиска имунната му система. Това пък от своя страна удължава времето за зарастване на участъка около разреза. Когато използвам робота разреза е много по-малък, а това е предимство не само от чисто козметична гледна тока, а както обясних намалява периода за възстановяване на пациента. Освен това при отворената операция участъка, където сме присадили бъбрека изглежда леко издут и пациента започва да си внушава, че има нещо което може да се увреди от удар или допир и започва несъзнателно все да пази дясната си част. Но използвайки робота ние успяваме да поставим бъбрека в коремната кухина и по този начин пациентите се чувстват защитени и са много по-спокойни. А едно от най-големите предимства на роботичната трансплантация е това, че при отворените операции понякога се събира лимфна течност(лимфосел) около бъбрека, тъй като се поставя извън перитона, тя разбира се може да бъде източена, но когато използваме робота няма опасност от такъв проблем. По време на присаждане на бъбрека робота дава 15пъти по-увеличена видимост в сравнение с човешкото око, предотвратяваме кървене, дори мога да кажа , че не се случва изобщо. Ръцете на робота се въртят на 540 градуса без проблем, това прави праждането лесно и прецизно, лесно достигане на трудно достъпни участъци. Високите технологии ни дават много предимства и моите пациенти ги предпочитат, особенно и при онк урологичните операции, при рак на простата се постигат страхотни резултати при прилагане на работични операции. Но трябва да кажем на вашите зрители, че не всички пациенти са подходящи за роботична трансплантация. Понякога, ако вземем левия бъбрек на донора, там има три вени и в този случай най-удобно и най-сигурно е да е приложи отворена операция понеже присаждането става по-бавно, органа може да се охлажда по време на трансплантацията. При пациенти, които са били на перитониална диализа също не е подходящо да се прилага роботичен метод, тъй като имат сраствания в областта на перитона и е необходимо да бъде отворена операцията.  Пациентите, които са с наднормено тегло са по-подходящи за роботична трансплантация. Това заключение е на Американски учени от Илинойс.

А при деца може ли да се прилага роботичен метод?

Проф. Д-р Волкан Туучу: Ако детето е много малко не е подходящо, защото бъбрека се взема от възрастен и той е с по-голям размер, тогава се налага отворена операция, понеже трябва черния дроб да се размести малко за да се отвори място за бъбрека. Но за деца 8-9 г възраст е подходящо да се извърши роботична трансплантация.

Добре чудесно, искам да обясним на пациентите какво се случва след трансплантацията, колко време е необходимо за да се възстанови пациента и кога може да се прибре в България?

Проф д-р Хасан Ташчъ: След трансплантацията пациентите имат една седмица болничен престой и могат а бъдат изписани, но ние изискваме да отседнат в хотел или при близки за още една седмица. Този период е важен защото нашите нефролози  регулират дозите на медикаментите им в след трансплантационния период.

Проф. Д-р Волкан Туучу: Но от хирургическа гледна точка пациентите не се нуждаят от нас. Периода е свързан само с нефролозите, те изискват пациента и донора да идват ежедневно за излседвания така, че да се регулират правилно медикаментите им.

Тъй като в България се извършват много трансплантации от жив донор и честно казано хората много се притесняват, имат предвид кандидат донорите, за периода след трансплантацията. Как ще продължат живота си, дали ще има риск за тяхното здраве, дали ще трябва цял живот да спазват ограничения, ще могат ли да работят. Дори много от тях казват, след като си даря бъбрека ставам половин човек. Вярно ли е това?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Има много хора, които се раждат с един бъбрек, много от тях дори не знаят, че са с един бъбрек, защото не им се е налагало дори да си правят излседвания.  Другият вариант, ако човек загуби единият си бъбрек в следствие на заболяване или друга причина, той може да продължи живота си нормално и само с един бъбрек. А относно донорството, във всички държави в света, дори и в най-развитите страни донорството е разрешено, тъй като те са направили сериозни проучвания и са доказали, че човек може да води нормален живот с един бъбрек. Но всеки човек сам да трябва да вземе решение дали иска да стане донор за свой близък.

Проф. Д-р Волкан Туучу: Има едно интересно ново проучване. Изследвали са 100човека, които са станали донори на бъбрек  и 100 човека, които не са. Установено е , че донорите всъщност са живяли по-дълго. Причината за този резултат е , че всеки който стане донор започва често да си прави излседвания и много по-отговорно да се грижи за здравето си. Самите ние като специалисти даваме редица препоръки на донорите, да нестоят дълго време без прием на вода, да избягват определени продукти, да не се обездвижват, да не допускат да качват наднормено тегло, те от своя страна понеже се притесняват и спазват стриктно всичко.

Имам един последен въпрос към Вас, след като пациентите се трансплантират и се приберат в страната си, необходимо ли е да идват отново на контролен преглед и изследвания в Турция?

Проф д-р Хасан Ташчъ: Разбира се, ако имат нужда или желание,  може да дойдат. Но ние следим дистанционно техните резултати на изседванията, които си правят в тяхната страна и ако е нужно да се регулурат дозите на  лекарствата, които приемат нашите нефролози го правят дистанционно и безплатно.