Хидатидната киста на черния дроб е паразитно заболяване. Известно е също и като "кучешка тения". Зрелият паразит живее в червата на животни като вълци, койоти и кучета ("главен гостоприемник"). За да се възпроизвежда паразитът се нуждае от друг, „междинен гостоприемник".
Яйцето на паразита се изхвърля с фекалиите на споменатите животни. Когато едрият и дребен рогат добитък, играещ ролята на междинен гостоприемник в еволюцията на паразита, погълне храна, примесена с яйцата на паразита (трева, вода и др.) той преминава в червата им.
В червата червейчето се излюпва, навлиза в кръвообращението и предизвиква образуването на растяща киста или кисти на различни места в тялото, най-често в черния дроб. Кистите са образувания, които могат да бъдат описани като мехурчета пълни с течност.
Заболяването е известно като хидатидна болест. В кистите има ларви, от които могат да се излюпят хиляди паразити. По-късно, когато кистозните органи бъдат изядени от животни като вълци, койоти и кучета, паразитът се връща в червата им и се развива до превръщането си във възрастен паразит ”.
Това е цикълът на растеж на паразита. Понякога и човекът може да влезе в ролята на междинен гостоприемник. При поглъщане на вещества, примесени с паразитни яйца (храна, вода и др.) от тях в червата на човека се излюпва паразитът, който в повечето случаи предизвиква образуване на кисти в човешкото тяло, най-често в черния дроб.
Хидатидната киста на черния дроб не се предава от човек на човек. Заболяването не се предава чрез човешки изпражнения. Въпреки това, при хора, живеещи при идентични условия, заболяването може да се прояви при различни членове на едно и също семейство, като следствие от общо приемане на замърсена с паразитни яйца храна.
В 75-80% от случаите заболяването се установява в черния дроб. По-рядко се появява в белия дроб, други органи от коремната област и мозъка. Там, където се настани паразитът се образува непрекъснато нарастваща киста, пълна с течност под налягане.
Заболяването не оказва неблагоприятен ефект върху чернодробната функция.
Чернодробната хидатидна болест протича без специфични оплаквания. В черния дроб може да се образува както една, така и 2,3 или повече кисти. Когато се открият, кистите могат да са с диаметър от няколко до 15-20 сантиметра. Малките кисти обикновено не предизвикват оплаквания.
В повечето случаи за съществуването им се разбира случайно по време на образно изследване с друга цел. Големите кисти се проявяват с оплаквания като болки и усещане за пълнота в дясната част на тялото.
Усложнения се появяват много рядко и могат да предизвикат по-изявена клинична картина.
Обикновено расте и причинява нежелани ефекти (усложнения). Те се проявяват чрез: инфектиране на кистата (размножаване на бактерии във вътрешността й), разкъсване на жлъчните пътища (жълтеница) и руптура (пробиване, разкъсване). Появата им увеличава рисковите състояния, затрудняващи борбата с болестта.
Макар и рядко, е възможно да се наблюдава настъпило от само себе си спукване, перфорация или руптура на кистата. Това се дължи най-вече на внезапни и тежки удари (злополука, юмручен удар), нанесени на големи кисти.
Разкъсването на кистата може да бъде опасно, особено при настъпването на следните две ситуации: наблюдаване на тежки, животозастрашаващи алергични реакции, предизвикани от антигенното вътрешно съдържимо на кистата или пък разпръскване на съдържанието на кистата в цялата коремна кухина и разпростиране на заболяването. Тези ситуации затрудняват борбата с болестта.
Не съществува медикаментозно лечение в класическия смисъл. Въпреки това се прилагат лекарства, за които се знае, че повлияват паразитите и подпомагат останалите методи на борба със заболяването.
Стандартно се прилага хирургично лечение като има различни варианти на оперативна намеса. Решението за това кой е най-подходящият вариант се взема с оглед на вида операция, големината на кистата, разположението й в черния дроб, броя кисти и наличието или отсъствието на усложнения. В някои случаи могат да се изпробват техники като аспирация с игла и лапароскопия.