Кога се налага бъбречна трансплантация ?

Бъбрек

Хората имат по два бъбрека, които са разположени по задната коремна стена и имат формата на бобено зърно. При възрастните големината на бъбрека е приблизително колкото юмрук. Всеки бъбрек тежи по 120-150 грама.

Как функционират бъбреците?

Чрез производството на урина бъбреците осигуряват изхвърляне на метаболитните продукти от организма и водния баланс в тялото. В зависимост от приема и загубата на течности, на ден се отделят средно 1-2 литра урина. За отделяне на достатъчно количество метаболитни продукти е необходимо дневното количество изхвърлена урина да е най-малко половин литър. Освен изхвърлянето на за организма отпадъчни метаболитни продукти, бъбреците изпълняват такива жизненоважни функции като осигуряване на водния и електролитния баланс на тялото и активен синтез на витамин D, като същевременно допринасят за регулиране на кръвното налягане.

Какво е хронична бъбречна недостатъчност?

Различни са причините, водещи до загуба на функционалност на бъбреците. Диабетът, хипертонията, хроничните бъбречни инфекции, камъните, заболяванията на имунната система (гломерулонефрити), дълготрайната употреба на увреждащи бъбреците медикаменти (нестероидни противовъзпалителни, увреждащи бъбреците антибиотици и др. ) могат да доведат до хронична бъбречна недостатъчност. Тя може да се прояви както още в детска възраст (ако е свързана с вродени аномалии на пикочните пътища), така и във всяка възрастова група (ако е следствие на захарен диабет). Хронична бъбречна недостатъчност означава необратима загуба на функциите на бъбреците. В зависимост от основната причина, водеща до заболяването то може да се прояви при пациенти от всяка възрастова група.

Как можем да се предпазим от хроничната бъбречна недостатъчност?

Всички дейности от областта на превантивната медицина биха могли да допринесат за опазване от това заболяване. Предпазването от хронична бъбречна недостатъчност е възможно. Най-добър пример в това отношение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност в резултат от безразборна употреба на медикаменти. Същото важи и за останалите причини. При наличие на захарен диабет пациентите, които спазват предписаната им диета и инсулиново лечение и не пропускат контролни прегледи могат да запазят бъбречните си функции. А при пациенти, които въпреки всичко развиятт хронична бъбречна недостатъчност стриктното проследяване и лечение допринасят за запазването на бъбречните функции за максимално дълго време. Същинското лечение на хроничната бъбречна недостатъчност е предотвратяването на заболяването със средствата на превантивната медицина.

Какви са възможностите за лечение при хронична бъбречна недостатъчност?

Пациентите с бъбречна недостатъчност могат да получат животоспасяващо лечение чрез диализа. Методът на диализата има две разновидности - хемодиализа и перитонеална диализа. И при двете приложения се филтрират отпадъчните продукти - докато при хемодиализата тази процедура се извършва чрез свързване към машина, при перитонеалната диализа кръвта се пречиства с помощта на специална мембрана. При тези методи се прилага и индивидуален диетичен план. Друг метод за лечение е бъбречната трансплантация, която в последно време се утвърждава като най-добро решение при бъбречна недостатъчност. Работата по пречистване на отпадъчни продукти, която при диализата се извършва в три дни от седмицата, се поема от присадения бъбрек и се осъществява всяка минута и всяка секунда. Заедно с това той изпълнява всички функции, необходими за нормалното функциониране на организма на здравия човек. Така се премахват отрицателните ефекти на диализата и пациентите водят начин на живот близък до този отпреди отключването на заболяването и се радват на добро здраве. В резултат от това качеството на живот на пациентите се повишава и животът им се удължава 2-2,5 пъти в сравнение с диализата. Бъбречната трансплантация е добра алтернатива за нуждаещи се от диализа пациенти, стига състоянието им да го позволява.

Източник на органи за бъбречна трансплантация

Органите за извършване на бъбречна трансплантация се осигуряват от живи или от трупни донори.

При присаждане на орган от жив донор роднини до 4-та степен на пациента могат да дарят органите си.

Роднини от 1-ва степен: майка, баща, дете
Роднини от 2-ра степен: братя и сестри, баба, дядо, внуче
Роднини от 3-та степен: чичо, леля по бащина линия, вуйчо, леля по майчина линия, племенници
Роднини от 4-та степен: деца на роднините от 3-та степен

Друга особеност е необходимостта от съгласие на съпрузите.

За донорите на бъбреци, които нямат родствена, а само емоционална връзка с пациента, решението се взема от регионалните етични комисии, които са под контрола на Министерството на здравеопазването. Органната трансплантация от трупни донори се извършва чрез Националната координационна система на министерството.

Какво е кръстосана трансплантация ?

Въпреки че някои пациенти имат кандидат-донори несъвместимостта на кръвта и тъканите може да направи трансплантацията невъзможна. Между две двойки в едно и също положение може да се извърши трансплантация на орган от донора от едната двойка към реципиент от другата. В такъв случай най-важният фактор е двамата души, които са донори да са на сходна възраст и със сходни бъбречни функции. За разпространение на тази практика е необходимо пациентите, разполагащи с живи донори, с които нямат сходство на кръвната група, да се обръщат към центровете по трансплантация, така че с увеличение на броя на донорите проблемът с намирането на органи да намери решение. При кръстосаните трансплантации операциите на двамата донори, изваждането и присаждането на бъбреците протичат едновременно. Процедурите по кръстосана трансплантация се осъществяват в съответствие със съответното законодателство, след получаване на разрешение от областната здравна дирекция.

Какви са предимствата на трансплантацията на бъбрек от жив донор?

Живият донор на бъбрек най-често е близък роднина на реципиента, поради което е налице добра тъканна съвместимост.
Датата на операцията се планира предварително, прави се програма и операцията се извършва в максимално добри условия.
Обикновено бъбрекът започва да функционира веднага.
Животът на присадения бъбрек е по-дълъг от този на бъбрек от трупен донор.

Какви са рисковете за донорите на бъбрек ?

При нормалния условия донорството на бъбрек не носи особен риск. Напротив, кандидат-донорите без никакви оплаквания се подлагат на детайлни изследвания и при евентуално установяване на здравословен проблем се пристъпва към ранно лечение. Кандидатите, при които не се установи пречка за даряване на бъбрек се подлагат на дългосрочно наблюдение и редовни контролни прегледи от страна на центровете по органна трансплантация, което води до подобряване на здравния им статус. Поради прилагането на анестезия и подлагането на операция трансплантацията носи хирургични рискове, подобни на тези при всяка операция. Операцията на донора на бъбрек може да е отворена или лапароскопия и продължава 1-1,5 часа. Донорите оздравяват скоро след операцията и в рамките на 3-4 седмици се връщат към нормалния си бит и работа. Животът с един бъбрек не се отразява на продължителността и качеството на живот на донорите, но те следва да избягват активности от сорта на спортовете с близък бой, увеличаващи риска от травма.

Има ли значение кръвната и тъканната съвместимост ?

Сред пациентите е разпространена заблудата, че при органна трансплантация от значение е дали пациентът е с положителен или отрицателен RH фактор. Всъщност, това няма значение за трансплантацията. От значение е само кръвната група.

Кои кръвни групи са съвместими ?

0 0
А А, 0, B (кръстосано)
В В, 0, А (кръстосано)
AB AB, A, B, 0

Освен това тъканната несъвместимост при жив донор не е пречка за извършване на трансплантацията. Чрез увеличаване на дозата на лекарствата, приемани в предоперативния период е възможно да се извърши тъканно-съвместима трансплантация и пациентите да си възвърнат здравето в кратък срок. Всички пациенти с диагноза бъбречна недостатъчност са кандидати за бъбречна трансплантация. Последните развития в областта на органната трансплантация водят до значително ограничаване на обхвата на понятието пациенти, не подлежащи на трансплантация. Най-вече в следните случаи придружаващите заболявания на пациента (напреднали сърдечни заболявания, белодробни заболявания) са пречка от гледна точка на оперирането му: за пациенти, при които хроничната бъбречна недостатъчност е следствие от заболяване на имунната система - ако имунното заболяване е в активен период; наличие на активно инфекциозно заболяване, наличие на скоро диагностицирано раково заболяване.

Какво представлява операцията за присаждане на бъбрек ?

Бъбрекът се разполага в лявата или дясната слабина на реципиента. Прави се свързване на вените, артериите и пикочните пътища. Обикновено продължава 2-2,5 часа. 2-3 дни след операцията се поставя временен дренаж. При 5% от пациентите се поставя стент на пикочните пътища, който се отстранява след 3-4 седмици. Правят се естетични шевове. Пациенти, при които няма никакви проблеми се изписват 5-6 дни след трансплантацията.

Собствените бъбреци на пациента

Обикновено не се прави интервнеция в собствените бъбреци на пациента. Всъщност това зависи от заболяването, което е довело до бъбречна недостатъчност и общото състояние на пациента. При наличие на упорита хипертония, дължащата се на бъбреците, както и ако в бъбреците се развива честа и неподатлива на лечение инфекция; ако урината се връща от пикочния мехур към бъбрека (везикоуретерален рефлукс) или става дума за много голям, кистичен бъбрек или оплакване от макроскопична хематория (кръв в урината), болните бъбреци могат да бъдат извадени.

Каква е успеваемостта при бъбречните трансплантации ?

Преди 15-20 години след навършване на 1 година от трансплантацията само половината от присадените бъбреци запазваха функциите си. Но благодарение на разработването на нови имуносупресивни лекарства, новите хирургични техники и натрупването на опит и знание от специалистите през последните години този процент при трансплантациите от жив донор достига 98%, а при трансплантациите от трупен донор - 95%. С помощта на силни лекарства процентът на отхвърляне на органи е сведен до 6%. В дългосрочен план заболяването, довело до бъбречна недостатъчност може да рецидивира в присадения бъбрек и да го лиши от функционалност. Макар и много рядко, след трансплантацията в кръвоносните съдове и пикочните пътища може да настъпят някои проблеми. За 18 години, откакто осъществяваме органни трансплантации сме извършили присаждане на около 2000 бъбрека. През последните 3 години са извършени около 400 бъбречни трансплантации, при които успеваемостта е 99%. Хирургичните проблеми, с които се срещаме като честота се доближават до тези в най-развитите центрове по света.

Най-важен фактор за постигане на успех е опитът и хармонията на екипа, извършващ органната трансплантация. Не бива да се забравя, че екипът включва всички работещи в болницата. Броят на извършените от хирургичния екип операции, заедно с натрупания опит несъмнено са най-важен фактор от гледна точка на успеваемостта.

Заедно с това добрата предоперативна подготовка на пациента, следоперативното проследяване, изработването и прилагането на подходящ имуносупресивен план за лечение, възможностите за анестезия и реанимация са другите предпоставки за постигане на добри резултати. Един от най-важните фактори за успех, който не бива да се забравя, е доверието на пациента към лекарите и спазването на предписанията им.

Процес на оздравяване на донора и реципиента след бъбречна трансплантация от жив донор

Донорът на бъбрек може да бъде изписан в рамките на 2-3 дни. Връщането към обичайния му начин на живот отнема 10-15 дни. Този срок може да варира в зависимост от приложената оперативна техника. При прилагане на лапароскопия оздравяването настъпва в по-кратки срокове. Тази техника дава по-радващи резултати както от гледна точка на естетичния резултат, така и от гледна точка на болката, изпитвана в следоперативния период. В нашия център се правят както открити така и лапароскопски операции на донори. Изписването на реципиента може да стане в рамките на 6-7 дни, но този период може и да варира според донора. Продължителността на периода на хоспитализация може да варира в зависимост от такива параметри като необходимостта от време за точно дозиране на приеманите медикаменти и проследяване на функционирането на бъбрека. Въпреки постигнатия днес напредък, трансплантираните трябва да приемат медикаменти цял живот. Заедно с това броят на приеманите медикаменти може да бъде сведен до един (Prograf или Sandimmun).

Отхвърляне на трансплантиран бъбрек

Най-често отхвърлянето се случва в първите 6 месеца. Точна дозировка на лекарствата води до намаляване на вероятността от отхвърляне. Заедно с това при много малка група пациенти е възможно въпреки всички усилия в дълъг период от време да се развие хронично отхвърляне. Ранното диагностициране и лечение на отхвърлянето дава възможност за удължаване на живота на органа. В това отношение от особена важност е проследяването на пациента в център с голям опит в органната трансплантация.

* Обикновено бъбрекът започва да функционира веднага и не се налага диализа след трансплантацията.

ЧЕСТО ОТПРАВЯНИ ВЪПРОСИ

Къде в тялото се намира бъбрекът?

Бъбреците са разположени по задната коремна стена и имат формата на бобено зърно. При възрастните големината на бъбрека е приблизително колкото юмрук. Всеки бъбрек тежи по 120-150 грама.

Имат ли жизненоважно значение бъбреците за тялото?

Да. Ако бъбреците не работят, водният и солево-минералният баланс и контролът на кръвното налягане не могат да бъдат осигурени, а отпадните продукти в тялото не могат да бъдат изхвърлени, т.е. това състояние е несъвместимо с живота.

Кои са най-новите методи, прилагани при лечение на бъбречна недостатъчност?

Днес под бъбречна недостатъчност се има предвид над 90% загуба на функционалност на бъбреците. Пациентите, стигнали до този стадий се лекуват чрез хемодиализа, перитонеална диализа или бъбречна трансплантация. Идеалното лечение е извършване на бъбречна трансплантация преди пациентът да е включен в програма за диализа.

Какъв е стандартът на живот на пациентите с бъбречна недостатъчност днес?

В страната ни има около 50 хиляди пациенти, които се борят за живот, свързани към машини за диализа. Освен такива проблеми като невъзможност да пият колкото искат вода и да приемат само определени храни, те търпят и негативните последствия на заболяването в семейния, професионалния и сексуалния си живот. Тези болни не могат да прекарат повече от 1-2 дни далеч от центровете за диализа. Децата изостават в растежа и развитието си. Освен това пациентите от тази възрастова група биват лишени от образование, което да им помогне да изградят бъдещия си живот.