Трансплантация на органи представлява присаждане на пациент с нефункциониращ орган на орган или част от орган, получени от от жив донор или от лице в състояние на мозъчна смърт.
Днес най-често се извършват трансплантации на бъбреци, черен дроб, костен мозък, сърце и панкреас. Въпреки че се правят все повече трансплантации на бял дроб и тънки черва, успеваемостта при тях все още не е на желаното ниво.
Трансплантирането на костна тъкан, сухожилия и лигамент връща свободата на движението при хора със загуба на тъкани вследствие на травми или ракови заболявания. Трансплантацията на роговица възстановява зрението при хора с увредена роговична тъкан, а присаждането на кожа прави възможно заздравяването на раните при пациенти с изгаряния. Трансплантацията на сърдечна клапа е подходяща за хора с вродени или придобити увреждания на сърдечните клапи.
Органите за извършване на трансплантации на органи се осигуряват от живи или трупни донори. За разлика от западните страни, у нас органите, получени от трупни донори са много по-малко в сравнение с тези, предоставени от живи донори.
Органите от трупни донори се осигуряват чрез вземане на органи от лица в състояние на мозъчна смърт, за което те приживе са дали съгласие или такова е получено от семейството им.
При извършване на трансплантации на органи от жив донор могат да се присаждат органи от лица, с които пациентът има родствена връзка до 4-та степен.
За извършване на органна трансплантация между лица без родствена връзка донорът и реципиентът следва да се обърнат към етичните комисии при областните дирекции по здравеопозване за оценка на случая. Ако етичната комисия изрази становище, че между двамата не е налице медицински, етичен или правен проблем, се пристъпва към извършване на съответната трансплантация.
Днес съществуват много центрове за трансплантация на органи. Въпреки това не само в Турция, но и в най-развитите страни по света продължават да умират пациенти с хронични заболявания на органите, чието лечение чрез трансплантация е възможно. При все че има голям напредък в сравнение с преди, броят на донорите е далеч под необходимия, а в някои райони на страната е неприемливо малък. Поради това всеки от нас следва да положи усилия за промяна на ситуацията. Трябва неуморно да информираме гражданите, пациентите и медицинския персонал, работещ в други сфери и при всяка възможност да изтъкваме важността на въпроса, така че той да не слиза от дневния ред на обществото.
Междувременно не бива да забравяме, че основната ни цел е увеличаването на процента на донорство при лица в състояние на мозъчна смърт. Пациентите, чийто живот или здраве зависят от трансплантацията на органи и тъкани, които не могат да бъдат получени от живи донори, като например сърце и роговица, нямат друг шанс. При достигане на достатъчно голям процент при донорството на органи необходимостта от използване на здрави лица като донори на бъбреци и черен дроб ще отпадне от само себе си. Но до постигането на тази цел използването на живи донори е неизбежно. При това в никакъв случай не бива да се допуска компромис с етичните норми.
При извършване на органна трансплантация като живи донори на бъбрек или част от черен дроб се приемат напълно здрави лица без никакви здравословни проблеми. При извършване на операцията първоначалната задача следва да е избягването на каквито и да е било рискове за здравето на донора. Освен това, тъй като органната трансплантация е сфера, която предоставя възможности за злоупотреби, следва да се направи обстойна оценка за съответствие с етичните и правните норми.
Донорството представлява процедура по даряване на част или всички органи от страна на здрав човек с цел да се използват от други хора след настъпване на мозъчната му смърт. Може да се каже, че даряването на органи не е по-различно от кръводаряването.
Всеки здрав, пълнолетен човек, който има способността да различи правилно от неправилно може да дари органите си.
Органите, които могат да бъдат дарени са: бъбреци, черен дроб, сърце, бял дроб, тънки черва, панкреас и други. На дарение с цел тъканна трансплантация подлежат сърдечните клапи, роговица, мускули, кости, костен мозък и др. През последните години все повече се увеличават случаите на донорство на лице и крайници. Освен това съществуват и видове донорство на органи, което може да се осъществи приживе (на бъбрек, черен дроб, тънки черва и пенкреас).
Във всеки район на страната съществуват центрове за трансплантация на органи, където работят изключително опитни хирурзи и е налице най-модерна медицинска апаратура. Процентът на успеваемост в тези центрове е същият и дори по-висок от този, който се постига в най-развитите центрове по света. За жалост не може да се каже същото за донорството. В западните страни процентът на донорите варира от 20 до 40 души на милион годишно, а у нас той е едва от 3 до 5 души. Поради тази причина голяма част от пациентите, чакащи трупен донор в страната губят живота си без да дочакат здрав орган. В резултат от ниският процент на донорството 80% от трансплантации на органи в страната се извършват с органи, получени от живи донори.
Не бива да се забравя, че даряването на органи от живи хора дава възможност за лечение само на някои заболявания (бъбречни и чернодробни). В същото време хиляди болни чакат органи, които не могат да бъдат получени от живи донори (например сърце). Друг важен аспект на въпроса е фактът, че колкото и голяма да е успеваемостта, свеждането на риска до нула при операции на здрави хора е невъзможно.
Не! Не е възможно. Ако органите на даден човек бъдат дарени след смъртта му, това обстоятелство се вписва в координационната система по органна трансплантация. Чрез системата дарените органи биват вписани в районния координационен център, а от там в националния координационен център към Министерството на здравеопазването. Разпределението на органите към центровете се осъществява въз основа на тези вписвания.
Трансплантация на органи се прилага при лица с хронична органна недостатъчност. Липсата на орган означава сигурна смърт за тези пациенти. Пациентите с бъбречни заболявания получават шанс за живот чрез прилагане на хемодиализа, но животът им никак не е лесен, тъй като те стават зависими от апарата. Продължителността на живота на тези пациенти намалява значително. В същото време при извършване на трансплантация на органи същите пациенти стават не по-малко здрави от всеки един от нас.