Хепатит А



Вирални хепатитиКакво представлява хепатит А и как се предава?

Хепатит А е вирусно заболяване (вирус на хепатит А), което засяга най-вече черния дроб. Болестта понякога предизвиква епидемия в страните с ниско ниво на хигиена.

В Турция периодично също се появяват огнища на болестта, които в училищата придобиват размер на епидемия. Начинът на предаване на вируса на хепатит А е по-различен в сравнение с тези на хепатит В и С. Хепатит А се предава и чрез консумация на храни, които са били в контакт с този вирус.



Какви са признаците на хепатит А?

Повечето хора по един или друг начин са се срещали с този вирус още в детството си и са придобили пожизнен имунитет. Признаците наподобяват тези на често срещани заболявания като грип и хрема, поради което отминават незабелязано. Като чести признаци на хепатит А могат да се посочат отпадналост, главоболие и температура. Тъй като болестта се прекарва без поставяне на диагноза, болният се превръща във фактор, предаващ вируса на работното място или в училище.

Понякога хепатит А протича с болки в корема, липса на апетит, диария, жълтеница и силни сърбежи. Обикновено болестта се овладява с почивка на легло и специални грижи, но при по-тежко протичане може да се наложи постъпване в болница. Протичането на хепатит А при децата е по-леко отколкото при възрастните. В групата на възрастните пациенти картината може да бъде много по-тежка и в редки случаи да доведе до чернодробна недостатъчност или смърт. В сравнение с другите видове хепатит (В и С) при хепатит А рискът от преминаване в хронично състояние и цироза е най-нисък. Прекарването на болестта създава пожизнен имунитет.



Лечим ли е хепатит А? Възможно ли е да се предпазим от него?

Както при повечето вирусни заболявания и при хепатит А не съществува строго определено лечение. Докато трае заболяването е достатъчно да се прилага терапия, насочена към оплакванията, които най-често са главоболие и температура. Съществува възможност за ваксиниране, като ваксината може да се приложи по всяко време.

Тъй като болестта протича по-тежко с напредването на възрастта, препоръчително е възрастните, които не са се срещали с вируса в детска възраст и съответно не са придобили имунитет да бъдат имунизирани.



Хепатит В



Какво представлява хепатит В?

Хепатит В е заболяване на черния дроб, което е предизвикано от вируса на хепатит В. Разпространено е най-вече в южна Европа, на Изток и в Далечния Изток. В западните страни се среща по-рядко. В това отношение Турция се позиционира в т. нар. "среднорисков пояс".



Какви са начините на заразяване с хепатит В?

Вирусът на хепатит В се предава по кръвен път и чрез кръвни продукти. Освен това, вирусът може да бъде открит в телесните течности (напр. слюнка и урина) на пациентите с хепатит В. Заразяването става, когато вирусът попадне в кръвта на здрав човек. Т.е. необходимо е течността, пренасяща вируса (кръв или други телесни течности) да влезе в контакт с рана по тялото на човека. Заболяването не се предава по орален път, т.е. чрез поглъщане на храна и напитки, които са били в контакт с вируса. Ползването на една и съща игла от няколко души едновременно при употребата на наркотици, преливането на заразена кръв и кръвни продукти, както и осъществяването на полов акт без предпазни средства са сред най-често срещаните начини на заразяване с хепатит В.

Също така правенето на татуировки, маникюр и педикюр, както и осъществяването на хирургични или стоматологични интервенции и акупунктура, биха могли да станат причина за заразяване с вируса, ако използваните инструменти не се стерилизират или подменят надлежно. Майка с хепатит В би могла да зарази детето си по време на раждане. Опасност представлява и общата употреба на предмети, при които има вероятност за контакт с кръвта - напр. четка за зъби и самобръсначка. Заболяването не се предава чрез обикновени, ежедневни дейности като ходене на училище и работа.



Какво се случва с човек, който се е заразил с вируса на хератит В?

Голяма част от заразените с вируса развиват заболяването в една или друга степен. Това състояние се нарича хепатит В. Някои изкарват болестта на крак, без дори да забележат, а други имат леко, наподобяващо грип неразположение. При трета група пациенти се наблюдават ясно изразени признаци - слабост, жълтеница, пожълтяване на очния белтък и кожата. В такъв случай болният се нуждае от домашна почивка или хоспитализация.

При пациенти с изразено действие на вируса имунната система се въоръжава срещу него, болният придобива имунитет и никога повече не се заразява с хетатит В. Но около 10% от възрастните пациенти не придобиват имунитет и болестта се превръща в хроничен (продължителен и прогресиращ) хепатит. При такива болни увреждането на черния дроб напредва и след години може да доведе до развитие на цироза или рак на черния дроб.



Какво означава да си носител на хепатит В?

При около 10% от възрастните и около 90% от децата, прекарали заболяването вирусът в кръвта не може да бъде напълно ликвидиран. Тъй като са носители на вируса те биха могли да го предадат и на други. Макар да са видимо съвсем здрави и да нямат никакви оплаквания, така наречените "преносители" носят вируса в кръвта и телесните си течности докато са живи. Някои от групата на носителите развиват хронично заболяване, което може да предизвика цироза и/или рак на черния дроб.



Кои хора са застрашени от заразяване с хепатит В?

Професионалната група, при която рискът от заразяване с хепатит В е най-голям са медицинските работници. При тях вероятността от контакт с кръвта на пациентите е голяма. Например убождане с игла по време на операция или неволно съприкосновение на кръв от пациента с рана на ръката на човек от медицинския персонал. Майка с хепатит В може да предаде вируса на детето си по време на раждането. Човек с хепатит В може да предаде вируса на хората, с които живее и на лицата, с които е в сексуален контакт.



Как се диагностицира хепатит В?

За диагностициране на хепатит В е необходимо изследване за наличие в кръвта на антиген (на вируса) и антитяло (оръжие, произведено от имунната система). Могат да се получат следните резултати:
  • Ако и двата резултата са отрицателни, значи пациентът не се е срещал с вируса и трябва да бъде ваксиниран.
  • Ако тестът за антитяло е положителен, значи пациентът се е срещнал с вируса и се е излекувал напълно. Той е придобил пожизнен имунитет срещу хепатит В.
  • Ако тестът за антиген е позитивен, значи вирусът се намира в тялото. Възможно е процесът да е нов и да завърши с пълно излекуване и придобиване на пожизнен имунитет. Също така е възможно да е налице дълготрайно или хронично заболяване или пациентът да е носител. Ако тестът за антиген е положителен в продължение на повече от 6 месеца, вероятно става дума за хронична инфекция.


Какво следва да се направи, ако е налице хронично заболяване/носителство?

Няма място за паника в случай че хепатитният вирус навлезе в тялото без да се развие имунитет. Пациентът може да дълго време да продължи да живее нормално, ако предприема определени мерки. Лекарското наблюдение е задължително.

Необходими са редовни изследвания и оценка на получените резултати с цел проследяване на хода на заболяването. Според резултатите от изследванията и тестовете се назначава съответното лечение. Пациентът, който знае, че съществува риск да предаде заболяването следва да взема предпазни мерки.



Лечимо ли е заболяването?

Към момента не съществува лечение, водещо до пълното елиминиране на вируса на хепатит В от организма и изкореняването на болестта. Въпреки това напоследък се прилагат антивирусни препарати, които забавят хода на заболяването и намаляват активността на вируса. Продължава работата намиране на нови лекарства.



Възможно ли е да се развие рак на черния дроб? Какво се прави в такъв случай?

Не може да се твърди, че вирусът на хепатит В причинява рак при всеки пациент. Заедно с това някои фактори водят до увеличаване на риска. Тъй като влиза във взаимодействие с чернодробните клетки и води до цироза, вирусът на хепатит В може да стане пречена за развитие на рак. Поради това при пациентите с хепатит В не е достатъчно проследяването само на чернодробното заболяване. Важно е предвид вероятността от развитие на рак пациентът периодично да се подлага на съответните лабораторни и образни изследвания.

При наличие на съмнение се предприема хирургична интервенция. Хирургията на черния дроб обаче изисква съответния опит. Хирургичната интервенция може да бъде рискована, особено при пациенти с нарушена чернодробна функция. Поради това може да се наложи провеждането на някои специални изследвания за установяване на наличието или отсъствието на такъв риск. В някои случаи, особено при пациенти с чернодробна недостатъчност, следва да се обмислят алтернативни методи. Същото се отнася и за пациенти с хепатит С.



Какво следва, ако се развие цироза? Лечимо ли е заболяването?

Развитието на цироза означава, че в черния дроб са настъпили необратими промени. Не съществува лечение за цирозата в класическия смисъл на думата. Цирозата може да продължи да се развива дълги години, преминавайки през различни стадии. През това време заболяването може да бъде овладяно чрез медикаментозно лечение и спазване на диета, а пациентът дълго време да води нормален или близък до нормалния начин на живот. Но след определен период от време трайните структурни промени в черния дроб започват да оказват влияние върху цялото тяло.

Възможно е да настъпят състояния като: събиране на вода в корема, мускулна атрофия, натрупване на непреработените от черния дроб вещества в мозъка, повлияващо мозъчните функции, както и периодична загуба на съзнание. Кръвоизливите в храносмилателната система представляват животозастрашаващ страничен ефект на заболяването. Нарича се езофагеално варикозно кървене.

Цирозата е причина за затруднено преминаване на кръвта през черния дроб. Това води до повишаване на съдовото налягане и струпване на течности. Кръвта, която не може да премине през черния дроб започва да си търси други пътища. Един от тях са съдовете, разположени върху вътрешната повърхност на хранопровода. Прекомерното налягане в тях води до разширяването им. Вследствие могат да настъпят животозастраващи кръвоизливи. Контролирането им е възможно чрез прилагане на ендоскопски или хирургични методи.

След достигане на определен стадий на заболяването единствената възможност за лечение е чернодробната трансплантация. Успеваемостта при този вид трансплантации е 70-80%. След присаждане на черен дроб пациентите се връщат към нормалния си начин на живот.



Хепатит C



Какво представлява хепатит С?

Хепатит С е заболяване, чието развитие е причинено от вируса на хепатит С. В дългосрочен план заболяването причинява необратими увреждания и цироза на черния дроб. Вирусът е изолиран през 1989 г. Преди това поради сходство на симптомите с тези на хепатит А и хепатит В, заболяването е наричано "Нито А, нито В" хепатит.



Как се предава хепатит С?

Вирусът на хепатит С се предава чрез кръв и кръвни продукти, най-често при употребата на наркотици и кръвопреливане. Заболяването се предава чрез използване на една и съща игла от много хора, кръвопреливане от човек, носител на вируса на хепатит С, ваксинация на повече от един пациент с една и съща игла, използване на самобръсначка и четка за зъби, които са били в контакт с кръвта на заразен човек. Благодарение на прилаганите тестове днес рискът от заразяване чрез кръв и кръвни продукти е сведен до нула.

Въпреки това поради недостатъчното познаване на заболяването и липсата на подобни скринингови тестове преди 1990 г., извършените в този период кръвопреливания може да са рисковани. Вирусът на хепатит С не присъства в телесните течности (слюнка, урина, семенна течност), поради което заразяването чрез полов контакт е рядкост. За наличието на вируса в телесните течности на човека е необходимо те по някакъв начин да са влязли в контакт с кръвта му.



Какво се случва човек, заразен с вируса на хепатит С?

В сравнение с хепатит А и В, хепатит С е по-ново заболяване, поради което сведенията за естествения ход на болестта не са съвсем категорични. От голямо значение е установяването и лечението на заболяването още в ранния му стадий, преди да е довело до развитие на напреднала цироза и чернодробен рак. Но в повечето случаи болестта се проявява след години и е трайно. При 80% от пациентите вирусът остава за постоянно в организма.

След като вирусът проникне в тялото, с годините настъпва цироза, проявяваща се с някои структурни промени в черния дроб и постоянна дисфункция. При някои хора достигането до тази фаза настъпва след 40-50 години, а при други - след 5. Ефектът от цирозата също е различен при различните групи пациенти.

Част от пациентите продължавaт да водят живот близък до нормалния, а други страдат от такива състояния като събиране на вода в корема, замъглено съзнание, кръвоизливи в храносмилателния тракт (варици), тежка чернодробна недостатъчност и чернодробен рак. Известно е, че развитието на цироза води до нарастване на риска от рак. Предвид наличието на риск от настъпване на такива нежелани състояния, тези пациенти следва да бъдат проследявани отблизо.



Лечим ли е хепатит С?

Преди всичко, трябва да се знае, че не при всеки пациент с хепатит С се налага провеждане на лечение. Решението по този въпрос се взема от лекар след извършване на определени процедури. През последните 6 години настъпиха положителни развития във връзка с лечението на хепатит С. Докато в миналото се целеше излекуване на най-много 50% от пациентите чрез продължаваща цяла година, трудноприложима терапия, днес чрез прилагането на една или няколко таблетки за срок от 8 до 24 седмици всеки пациент с HCV може да се освободи от вируса, т.е. да стане HCV негативен.

Благодарение на това, може би за пръв път в световната история на медицината, една хронична вирусна инфекция, представляваща глобален здравен проблем, е на път да бъде изкоренена чрез лечение. Необходимостта от лечение, срокът му и контролирането на страничните ефекти от медикаментите се определя чрез редовно лекарско наблюдение.